- Най-трудният въпрос за ПП-ДБ до вота ще е: Ще играете ли пак с ГЕРБ?
- Ние сме в най-дълбоката и дълга политическа криза от Освобождението насам и тя може да продължи и след юни
- Чия е отговорността за този служебен кабинет, е големият проблем. Тази на Румен Радев се ограничава до избора на премиер
- Ако няма утвърдени от президента министри до 11 април, вотът няма как да е 2 в 1
- Има огромен вакуум и търсене на нов политически субект, но не се появява
- Радев е човек на устава, не обича да прави резки политически движения. Няма друга фигура, която да привлече огромния наказателен вот
- След кастинга за служебни премиери на Димитър Главчев вече е възложено да състави кабинет, но неизвестните около бъдещото служебно правителство са много и има упреци, че вината за тази суматоха е на лошия ремонт на Конституцията? Така ли е, г-н Ганев?
- Това, на което сме свидетели в момента, показва слабостта на конституционните промени поне в частта им за служебния кабинет. Направени набързо с една-единствена цел – ограничаване на възможностите на Румен Радев при назначаването на служебно правителство.
В новите конституционни текстове президентът е ограничен да назначава за служебен министър-председател от определен списък с длъжности. Не искам да влизам в хипотезата, че по принцип всички биха могли да откажат и да влезем в конституционна криза. Тук по-големият проблем е отговорността. Чия е отговорността за този служебен кабинет? Президентът има отговорност, но тя се ограничава до избора на премиер. В новите поправки на конституцията ясно е формулирано, че министър-председателя предлага състава на кабинета и се предполага отговорността да се носи от него. Изведнъж се оказва, че нито някоя партия или партии, нито президентът, носят отговорност върху упражняването на властта. Цялата отговорност се пада на премиер, който трябва в рамките на една или две седмици сам да състави кабинет и да управлява повече от два месеца? Всеки заместник-омбудсман или заместник-председател на Сметната палата трябва във всеки момент да е готов с това, така ли? Именно поради липсата на ясна отговорност при първия проблем или скандал в служебното правителство всеки ще иска да се разграничи от този кабинет. Румен Радев, от една страна, защото - нормално - това няма да е негов кабинет. ГЕРБ, от друга страна, също, защото срещу тях ще има непрекъснати обвинения, че Димитър Главчев е техен кадър, и те също ще искат да се разграничават, за да не носят отговорност за управлението в рамките на предизборния период.
- Този “ничий” служебен кабинет обаче ще трябва да управлява, докато се сформира редовен след предсрочните парламентарни избори...
- Ако се сформира. Казвам го неслучайно, защото с провала на това Народно събрание и отиването на предсрочни парламентарни избори по-малко от година след последния вот можем с увереност да заявим, че България не е излязла от политическата криза, в която влезе през 2021 г. Надеждата, че създаването на кабинета Денков, в който протестиращи и тези, срещу които се протестираше, влязоха в общо управление, ще прекрати политическата криза, не се оправдаха. Ние сме в най-дълбоката и продължителна политическа криза от освобождението на България насам. И тя е толкова дълбока и продължителна, че няма как да сме сигурни, че след едни нови избори би могла да бъде разрешена.
- Възможно ли е да стигнем до ситуация европейските и парламентарните избори да не са 2 в 1, а на различни дати? И какъв е интересът на партиите за двата сценария?
- Сега това зависи не толкова от президента, колкото от бъдещия служебен министър-председател Димитър Главчев. Няма конституционен срок, в който той трябва да предложи на президента състав на правителството. Няма ограничения във времето. Но в конституцията пише, че изборите трябва да се проведат в двумесечен срок. Хронограмата на ЦИК, която се съобразява с разпоредбите на Изборния кодекс, не може да бъде по-малко от 58-59 дни. Т.е. първото действие за изборите трябва да се направи 58 дни преди тях, така че, ако нямаме състав на кабинет, назначен от президента на 9, 10 или 11 април, изборите няма как да бъдат 2 в 1. Хипотеза за парламентарни преди европейски почти изключвам, защото това означава до 2-3 дни да имаме състав на кабинет, който да бъде подписан от Радев.
Ако изборите не са 2 в 1, това със сигурност ще доведе до по-ниска избирателна активност и на европейските, и на парламентарните. Тогава относителната тежест на партиите с твърд електорат ще се покачи. И понеже в този случай парламентарният вот ще е след европейския, това означава, че резултатите от европейските ще дадат силно психологическо предимство на победителя и на представилите се по-силно партии. Тази енергия ще се прелее към парламентарните избори.
- Прави впечатление, че ПП-ДБ държат изборите да са 2 в 1.
- Да, защото те не разполагат със силни организационни структури, техният електорат не е толкова твърд, лоялен и мобилизиран, както този на ГЕРБ и ДПС. На тях им трябва по-скоро по-висока активност.
- От гледна точка на обясненията за провала на ротацията и пропагандния дебат, кой с какви позиции влиза в предстоящата предизборна кампания?
- Социологическите проучвания през последните месеци - не само на “Тренд”, но и на колеги отреждат по-сериозна дистанция на ГЕРБ пред ПП-ДБ в сравнение с изборите от април 2023 г, които завършиха с минимална преднина за ГЕРБ.
Но има и още нещо - самата позиция, която ПП-ДБ имат преди изборите, не е добра. Ако се върнем във времето преди сглобката, ПП-ДБ трупаха политически капитал и подкрепа, която ги разшири извън традиционния им електорат с ясно позициониране срещу ГЕРБ като тяхна алтернатива. Много хора имаха мотив да гласуват не толкова “за” ПП-ДБ, а “против” ГЕРБ. ПП-ДБ обираха този вот и говоренето срещу ГЕРБ бе ефективен техен инструмент за мобилизация на електората. След сглобката обаче това ще е много по-трудно.
- И пак го пробват - искането за парламентарна комисия за Турски/Балкански поток е в тази посока.
- Нормално, прибягват до стари инструменти, но това вече не работи. Първо, защото вече нямат легитимността да говорят срещу ГЕРБ по простата причина, че в последните 9 месеца бяха в общо управление, а в последната седмица непрекъснатите им публични молби за кабинет няма да им позволи тяхна остра теза срещу ГЕРБ да среща разбиране.
Освен това какъв е отговорът на въпроса “А какво правим след изборите?”. Има ли реално алтернативно партньорство извън това, което бе до този момент?
- Има ли?
- Мисля, че не. На въпроса “А ще играете ли пак с ГЕРБ?” отговорът ще бъде труден за ПП-ДБ. Как да кажат “няма”, като най-вероятно ще им се наложи пак да седнат на една маса след изборите.
- Не е ли възможно до изборите да се появи нова партия, която да промени сметките?
- Структурата на електоралните нагласи е подобна на тази от 2023 г., но наблюдаваме как все повече хора се дистанцират от изборния процес и ако изборите не са 2 в 1, абсолютно сигурно е, че ще имаме най-ниската активност от промените през 1989 г. насам. Което означава, че има огромен вакуум, огромно търсене за нов политически субект. Но на хоризонта не се вижда някой, който може да обере този протестен вот. Разбира се, когато се говори за алтернатива, в разговора винаги изплува името на Румен Радев, но за да може да уплътни потенциала си, той има само една възможност - оставка и оглавяване, на политически проект от него лично, той да е отпред. Това решение е изключително трудно, защото Радев е показал, че е по-скоро човек на устава и не обича да прави резки политически движения. А извън Радев не се вижда в момента фигура, която може да привлече този огромен наказателен вот. Пък и времето за действие е малко - това трябва да стане до 40 дни преди вота.
CV
Димитър Ганев е роден през 1986 г. във Варна
Магистър по политология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Доктор по политология. Главен асистент в катедра “Политология” на СУ и преподавател там
Научните му интереси са свързани с проблематиката на българския преход
Съосновател на Изследователски център “Тренд”
