Прокурори, съдии и съдебни служители обвиниха в понеделник падналото от власт правителство, че не е чуло критиките на съсловните магистратски организации при приемането на промените в конституцията и подготвянето на проекта за нов Закон за съдебната власт (ЗСВ).
Общата позиция е формирана от Асоциацията на прокурорите в България (АПБ) и Камарата на следователите, които през последните години се превърнаха в рупор на позицията на главния прокурор.
Към тях се присъединиха Българската съдийска асоциация, която в миналото често е заставала срещу идеите за реформа на съдебната власт. Организацията бе създадена през 2006 година под името Съдии за единна Европа (по същото време Борисов създаде Граждани за европейско развитие на България) като контрапункт на най-голямата и стара съсловна съдийската организация – Съюза на съдиите в България.
Първият председател на организацията е сегашният представляващ член на ВСС Боян Магдалинчев.
Критики към сегашната реформа има и Сдружението на администрацията на органите на съдебната власт.
Четирите организации изразиха общо мнение, че приетите промени в Конституцията в частта съдебна власт са противоконституционни, което бе позиция на прокуратурата и по време на дебата за съдебната реформа.
Те се обявиха срещу намаляването на правомощията на главния прокурор и отделянето на прокурорите в самостоятелен Висш прокурорски съвет, в който техните представители ще са малцинство спрямо излъчените от парламента.
Представителят на прокурорската асоциация Владимир Николов коментира, че “прокуратурата се натиква в ъгъла като инструмент за борбата с престъпността“.
"Това е имитация, а не съдебна реформа, всички установени негативи ще бъдат задълбочени", казва Владимир Николов, цитиран от БТА.
Той коментира, че промените в Закона за съдебната власт трябва да се направят с професионализъм, с чуване на всички заинтересовани страни, а не чрез диктат и неглижиране на това, което професионалистите казват.
Прокурорката Десислава Петрова допълни, че от години в България текат процеси, чиято единствена цел е да се подчини прокуратурата.
Според нея цифрите от работата на прокуратурата говорят, но на тяхно място се правят внушения, че прокуратурата е слаба, неработеща и корумпирана. Според нея с промените в Конституцията прокуратурата само формално е оставена в рамките на съдебната власт.
Преслава Петкова от Камарата на следователите посочи, че в проекта на нов ЗСВ прозира бързина и липса на качество, а в някои разпоредби липсва логика. Тя добави, че трябва да се изчака Конституционният съд, който да се произнесе по промените в основния закон и след това да се гласува ЗСВ.
Съдия Пенка Велинова от Българската съдийска асоциация коментира, че реформи се правят, но се цели нещо друго. Според нея трябва да се анализира съдебната практика, за да се видят къде да се проблемите и да се решат. Велинова посочи, че асоциацията е против статутът на новосъздадения с промените в Конституцията Прокурорски съвет и промените, с които се орязват правомощия на главния прокурор.
Съсловните организации на прокурори и следователи посочиха, че промените в Конституцията и Закона за съдебната власт ще доведат до зависима прокуратура, чиято идея е да обслужва моментните политически настроения и силните на деня.
В понеделник Министерството на правосъдието обяви, че удължава срока за обществено обсъждане на проекта за нов Закон за съдебната власт.
Основният фокус на новия съдебен закон е да бъде адаптиран с промените в конституцията - създаването на Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет и новото съотношение на квотите в тях, променените функции и правомощия на главния прокурор, както и измененията, свързани със съдебния нспекторат.
Съдебната реформа
Конституционните поправки бяха инициирани с аргумента, че има нужда от сериозна структурна реформа на прокуратурата и Висшия съдебен съвет.
С промените Висшият съдебен съвет се разделя на две – Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет. Целта е гарантирането на независимостта на съдебната власт от прокуратурата и парламента. Между двата съвета ще има общо звено, което ще обсъжда общия бюджет на съдебната власт и обучението на магистратите.
Главният прокурор вече ще е с петгодишен мандат, докато председателите на двете върховни съдилища запазват седемгодишните си мандати. Членовете на съдебния и прокурорския съвет ще имат четиригодишни мандати.
Представителите на съдиите получават пълно мнозинство във ВСС, докато във Висшия прокурорски съвет мнозинство ще имат представителите на парламента. Целта е главният прокурор да бъде принуден да се отчита пред обществото, но според мнозина става дума за политическо овладяване на прокуратурата.
Досегашната практиката показваше, че главният прокурор е недосегаема фигура, но през юни ГЕРБ и ДПС успяха да опровергаят това и смениха Иван Гешев, упражнявайки натиск върху сегашния съдебен съвет. В новата ситуация политическите партии трябва да поемат пряка отговорност за властта си върху прокуратурата, а не да действат прикрито през проксита във прокурорския съвет.
Главният прокурор
Главният прокурор губи част от властта си, включително правото да разпорежда всевъзможни проверки в останалите части от държавния апарат. Първоначалният проект за промени в Конституцията предвиждаше много по-голямо орязване на властта на главния прокурор, което бе ревизирано. Тази фигура запазва като цяло властта си над прокуратурата.
С конституционните промени бе закрепена и фигурата на специалния съдия, който получава правомощия да разследва сигналите срещу главния прокурор.
Една от най-важните промени е свързана със създаването достъп на гражданите до Конституционния съд.
"Всеки съд по искане на страна по делото или по своя инициатива може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на несъответствие между закон, приложим по конкретното дело и Конституцията", гласи новата норма.
