Очертаващите се предсрочни парламентарни избори едва ли ще съвпаднат с изборите за европарламент, които ще са на 9 юни. Това се разбра от думите на президента Румен Радев, след като "Продължаваме промяната-Демократична България" получиха и веднага върнаха неизпълнен втория мандат за правителство, провален заради отказа на ГЕРБ да го подкрепи.
Съпредседателят на коалицията Кирил Петков апелира към Радев процедурата с третия мандат да се извърти така, че да изборите да са на една и съща дата.
"Моля ви спестете тези 100 млн. лева на българските граждани", каза Петков на няколко пъти. Добави, че ПП-ДБ няма да участва в преговори за трети мандат, което наистина го прави обречен, след като същото декларираха и останалите партии без "Възраждане".
"Вече е късно за тази молба" – отвърна Румен Радев, видимо доволен да атакува ПП-ДБ заради промените в конституцията, ограничаващи правомощията на президента при назначаването на служебно правителство. Той дори обвини ПП-ДБ, че провокират конституционна криза.
Както сте го написали, така ще го изпълнявам
Радев поясни, че парламентарните избори вече няма как да са "2 в 1" заради промените, гласувани от ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС.
Той прогнозира как тези промени щели да доведат до кризи, а първата вече "чука на вратата и тя ще се разгърне в следващите седмици и месеци".
"Призовах да не се предприемат необмислени промени в конституцията. Сега въпросите стават много повече от отговорите. Ще се опитам да направя всичко възможно процесът по назначаването на служебния кабинет да не прерастне в конституционна криза. Но вие направихте всичко възможно, за да ограничите правомощията на президентската институция. Включително при определянето на времевите параметри. Ще разберете защо, когато ви поканя след 10 дни на консултации за крайно решение. Както сте го написали, така ще го изпълнявам. Разбирам вашите притеснения, съчувствам ви, но няма какво да направя", каза Радев на ПП-ДБ.
Той критикува остро и новия конституционен текст, според който президентът вече не може да назначава когото си иска за служебен премиер, а да избира измежду предварително определен списък държавни длъжности.
Имало ли е натиск за оставката на зам.омбудсмана
"Тесните възможности за избор се стесниха още днес с оставката на заместник-обмудсмана. А тя беше единствената, която не е близка до някоя политическа партия, и единствената, за която можем да твърдим, че няма несъвместимост. Когато днес това беше обявено в парламента, аз се учудих, че не реагирахте. Как така точно вчера стана това?! Имало ли е натиск?! Защо не се инициира изслушване!? Ако за вас това са нормални неща, не се изненадвайте, че рязко нараства възможността да получите политически служебен кабинет, който най-вероятно няма да бъде във ваша полза", каза още президентът.
По-рано през деня стана ясно, че заместник-омбудсманът Елена Чернева-Маркова, която беше един от допустимите кандидати за сужебен премиер, е подала оставка по лични причини.
Въпросът на президента е резонен, тъй списъкът с хора, измежду които може да бъде излъчен служебен премиер, е ограничен. В него влизат управителят и подуправителите на БНБ, номинирани за тези длъжности от ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС и за които се твърди, че няма да се наемат със служебно правителство. Същото важи и за шефа на НС Росен Желязков - депутат от ГЕРБ, който се очаква да остане на поста, тъй като парламентът няма да бъде разпускан.
Омбусманът Диана Ковачева бе избрана за съдия в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург и трябва да встъпи на 17 април. Така единствената възможност е председателят на Сметната палата Димитър Главчев, дългогодишен политик от ГЕРБ и бивш шеф на парламента.
Денков не вижда предпоставки за конституционна криза
На излизане от президентството премиерът в оставка Николай Денков коментира, че не вижда предпоставки за конституционна криза, за каквато минути по-рано предупреди президентът.
"От сега да се предпоставя, че ще има конституционна криза, ми се вижда несериозно. Имаме още стъпки от процеса", каза той. По думите му е нормално да има трудности, когато се създава нова процедура, но тя трябва да бъде извървяна. Добави, че начинът на формиране на служебен кабинет, определен с промените в конституцията, се прилага и в други държави, където няма проблеми.
"Убеден съм, че е най-удачно изборите да са две в едно, но това зависи от процедурата, от мандатоносителя, който ще приеме третия мандат, и от хората, които би трябвало да поемат длъжността на служебния премиер", каза Денков.
По повод прогнозата на президента, че служебното правителство се очертава да е политическо, Денков се обърна към репортерите с въпрос: "Не ви ли притеснява, че в институции, в които хората трябва да са независими, те са оцветени политически?"
Той припомни за настояването на ПП-ДБ за реформи в регулаторите, за "да не стигаме до ситуация, в която уж независимите регулатори се оказват оцветени политически".
Николай Денков обясни, че конституционните промени не се правя за един мандат, за едно служебно правителство.
"Това трябва да бъде една устойчива конструкция".
"Нормално е да има трудности, когато се създава нова процедура. Ние трябва да се опитаме да ги извървим. Ако бъдат отменени от Конституционния съд - нека да видим с какви основания. Тогава ще мислим за това. Но от сега да се предпоставя, че нещо ще се случи грешно, това по-скоро пречи", каза Денков
Третият мандат: Кой ще го получи и кога ще го върне
Предстоящият трети проучвателен мандат за правителство е по-скоро формалност, тъй като и четирите партии, които могат да го получат, няма как да направят правителство. Важното за третия мандат обаче е кога ще бъде върнат неизпълнен.
По конституция той се връчва на парламентарно представена политическа сила по преценка на президента.
Възможните получатели са "Възраждане", ДПС, БСП и ИТН.
До момента само лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов е казал, че ако има мандат, ще води пълноценни преговори за правителство.
От БСП и ИТН се обявиха и за провеждане на двата вота едновременно.
Досега президентът Радев винаги е избирал за третия мандат БСП – партията, която навремето го издигна за държавен глава, но с чийто лидер Корнелия Нинова са в непримирим конфликт.
За разлика от седемдневния срок за изпълнение на първия и втория мандат, при третия такъв срок не е определен.
От това кога третият мандат ще бъде върнат, обаче, зависи датата на евентуалните предсрочни парламентарни избори. За да съвпаднат парламентарните избори с европейските на 9 юни, конституционната рулетка трябва да се завърти окончателно до 8 април.
Тоест, почти всичко е в ръцете на президента – дали ще реши да забърза или да протака третия мандат, както и консултациите с партиите преди насрочването на дата за избори.
При старата конституция процедурата приключваше до връщането на празната папка с неизпълнен трети мандат. Отмененият конституционен текст предвиждаше след това президентът да назначи служебно правителство, да разпусне парламента и да насрочи парламентарни избори.
Промените от декември обаче предвиждат една изцяло нова стъпка след третия мандат преди насрочването на вота. Тя е свързана с назначаването на служебно правителство:
"Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът след консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател назначава служебно правителство и насрочва нови избори в двумесечен срок. За служебен министър-председател се назначава измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник".
