Заобикалянето и нарушаването на европейските санкции срещу трети страни да бъде класифицирано като криминално престъпление, подлежащо на поне 5 г. затвор. Това прие Европейският парламент на пленарната си сесия в Страсбург.
Към момента България не е сред 12-те европейски държави, които наказват за това престъпление.
Докладчикът на ЕП София Ин 'T Велт посочи, че някои държави като Кипър са много назад в замразяването на яхти и сметки на санкционирани руски олигарси, чиито деца продължават да учат в елитни европейски училища. Освен това тя изтъкна, че докато търговията на ЕС с Русия след началото на войната с Украйна е намаляла с 47% заради санкциите, с Армения, Грузия, Казахстан, Киргизстан се е увеличила почти с 50 на сто.
Текстовете предвиждат нарушенията да се възприемат като престъпление във всяка от страните в ЕС и да попадат в обхвата на общо определение. Става дума за запор на имущество, включително криптовалути, забрани за пътуване, оръжейно ембарго и ограничения за бизнеса. Санкциите се приемат на равнището на ЕС, но прилагането им зависи от държавите от ЕС, отбелязва ЕП. А в някои от страните от ЕС определенията за нарушение на санкциите и свързаните с тях наказания са различни, се пояснява в съобщението.
Занапред за нарушения ще бъдат приемани незамразяването на средства, неспазването на забрани за пътуване или оръжейно ембарго, прехвърлянето на средства към лица, подложени на санкции, или правене на бизнес с държавни субекти на държави под санкции. Предоставянето на финансови услуги или правни съвети в нарушение на санкциите също ще бъде наказуемо престъпление.
За заобикаляне на санкциите ще бъде възприемано укриването или прехвърлянето на средства, подлежащи на запор, укриване на истинската собственост на имущество и неотчитане на необходимата информация. При нарушения от страна на дружества съдиите ще могат да налагат възпиращи глоби, а при неумишлено неспазване на правилата за търговия с оръжие или изделия с двойна употреба ще бъдат постановявани наказания за проява на сериозна небрежност.
Законопроектът подлежи на допълнително одобрение от Съвета на ЕС и ще влезе в сила 20 дни след публикуването му в Официалния вестник на ЕС. Държавите от ЕС ще имат срок от една година, за да въведат промените в националното законодателство.
