Елена Динева-Илиева от Софийския районен съд (СРС) е първият първоинстанционен съдия, който сезира Конституционния съд (КС) след промените в основния закон, които дават тази възможност на всички съдии, пише правният сайт "Лекс".
След измененията в Конституцията чл. 150, ал. 2 от нея предвижда: „Всеки съд по искане на страна по делото или по своя инициатива може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на несъответствие между закон, приложим по конкретното дело, и Конституцията. Производството по делото продължава, като съдът, чието решение е окончателно, постановява съдебния акт след приключване на производството пред Конституционния съд".
Искането на съдия Динева-Илиева (пълния текст на определението ѝ виж тук) е за обявяване за противоконституционна на отмяната на ал. 2, 3 и 4 от чл. 6 на Семейния кодекс (СК). Въпросните разпоредби уреждаха възможността по изключение и след разрешение на районния съд навършилите 16 години да сключат брак.
Те бяха отменени с последните изменения в СК (всички промени в кодекса виж тук) и не съществуват в правния мир от 22 декември 2023 г. Предложението да бъде премахната възможността навършилите 16 години да сключват брак след разрешение на съда е на три депутатки от ГЕРБ – Деница Сачева, Илиана Жекова и Екатерина Захариева. Те подробно се мотивират, че ранните бракове са форма на насилие над детето и сочат, че Комитетът на ООН за правата на детето настоява България да премахне възможността по изключение да се сключва брак преди настъпване на пълнолетие, дават и подробна статистика за ранните бракове и раждания.
Конкретното дело, заради което съдия Динева-Илиева сезира КС, е по искането на 16-годишно момиче да ѝ се разреши се омъжи за 20-годишен мъж. Двамата живеят заедно, а през ноември 2023 г. им се ражда дъщеря и непълнолетната майка изтъква, че двамата искат заедно да отглеждат детето си.
Делото по искането ѝ е образувано в СРС на 17 ноември 2023 г., т.е. повече от месец преди отмяната на разпоредбите от СК, които ѝ дават възможност да поиска от съда разрешение да сключи брак. Първото заседание е насрочено на 30 януари 2024 г.
„Така пред настоящия съдебен състав стои въпросът дали може да продължи производството пред себе си, тъй като то вече е започнало, проведено е и едно съдебно заседание по делото, а междувременно законът, позволяващ съдът да даде разрешение за сключване на брак от непълнолетни, е отменен. Освен това, за разлика от делата за осиновяване, за които в §§ 37 – 38 от ЗИДСК (ДВ, бр. 106/22.12.2023 г.) изрично е посочено по кой процесуален ред следва да се развиват, за делата за разрешаване на сключване на брак, разпоредба липсва", пише съдия Динева-Илиева до КС.
Тя напомня, че според преобладаващата практика, доколкото става въпрос за предпоставка за образуване на съдебно производство, това води до извод, че е отменена процесуалноправна норма и новият закон се прилага към висящи съдебни производства към датата на влизането му в сила.
„Поради това и доколкото съгласно първото изречение от втория абзац на Решение №3/28.04.2020 г. по конст. дело № 5/2019 г. на Конституционния съд, ако отмяната на чл. 6, ал. 2 и 3 СК бъде обявена за противоконституционна, то висящият пред Софийския районен съд съдебен процес ще трябва да се реши по същество, а не да се прекрати. Това означава, че настоящият съд следва да приложи по делото закон – разпоредбата на § 1 ЗИДСК (ДВ, бр.106/22.12.2023 г.), който смята за противоконституционен, и следва да се образува дело пред Конституционния съд", сочи районната съдийка.
Пред Конституционния съд тя излага аргументите си защо отмяната на чл. 6, ал. 2,3 и 4 СК е противоконституционна.
Първият е неспазване на законодателната процедура – отмяната е предложена между първо и второ четене на промените в СК и на практика е гласувана само един път, а не два пъти, както изисква Конституцията. Като съдия Динева-Илиева сочи, че така не е недопуснат никакъв публичен дебат по предложения, които засягат основни права на гражданите.
Аргументът за липсата на уредба за заварените случаи
Вторият аргумент на районната съдийка за противоконституционност на премахването на чл. 6, ал. 2,3 и 4 СК е пряко свързан с конкретната хипотеза, пред която е изправена самата тя – на вече образувано дело по искане за разрешение за сключване на брак, което към 22 декември 2023 г. все още е висящо. В искането се изтъква, че е налице нарушение на принципа на правовата държава, тъй като атакуваният закон не предвижда особен режим за тези висящи случаи, а така се засяга правната сигурност.
„Конституционният съд нееднократно е приемал, че когато със закон се отнемат или съществено се променят условията за упражняване на предоставени с Конституцията права, не следва това да се случва по заварени отношения. В настоящия случай законодателят съществено променя една от предпоставките за сключване на граждански брак – брачната възраст. Доколкото правото на брак е уредено изрично в чл. 46, ал. 1 от Конституцията, то е едно от гарантираните в Конституцията права с особена закрила. В случая на лица, които са имали право да поискат от районния съд разрешение за встъпване в брак и се е развило вече част от това производство, законодателят отнема възможността да сключат такъв брак и напълно изключва ефекта на това производство и извършените до момента правни действия. Това нарушава принципа на правната сигурност на лицата, които до 22.12.2023 г. са подали искане до съда да им разреши да встъпят в брак след навършване на 16-годишна възраст", пише съдия Динева-Илиева.
Аргументите в защита на отменената възможност за брак преди пълнолетие
В искането се сочи, че премахването на чл. 6, ал. 2, 3 и 4 СК нарушава правото на личен живот и чл. 47, ал. 1 от Конституцията, който предвижда, че „отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата". Т.е. това са принципните аргументи в него за противоконституционност на промяната в СК, които излизат извън конкретната хипотеза с липсата на уредба за висящите дела за разрешение за брак
„...отмяната на възможността за сключване на брак преди навършване на пълнолетие засяга един важен комплекс от права, които уредбата на чл. 6, ал. 2-3 СК беше призвана да охранява", заявява районната съдийка.
Тя напомня, че основната причина за разрешаване на брак на ненавършили пълнолетие винаги е била бременността на желаещата да се омъжи. „Това е и една от основните цели на уредбата, въведена още при нейното създаване (вж. Венедиков, П. Коментар на Наредбата-закон за брака. Второ изд. С., 2022, с. 23 – 24) – тъй като половата зрялост и възможността за раждане настъпват преди предвидената възраст за сключване на брак, макар и целта на закона е встъпващият в брак да има достатъчна зрялост, за да вземе това решение, ако е налице бременност, в интерес на детето е родителите му да са в брак. Поради това, доколкото установяването на бащинство извън брака е поставено в зависимост от волята на бащата, която може да се промени от узнаването за бременността до раждането на детето, разрешението за брак в тези случаи има важно значение за установяване на произхода", посочва Динева-Илиева в искането си.
Като заявява, че именно така се гарантира и защитата, дадена в полза на децата от чл. 47, ал. 1 от Конституцията – тяхното право да бъдат възпитавани и от двамата си родители.
„С отмяната на тази възможност се затруднява установяването на биологичния произход на децата, родени от непълнолетни, а едно ненавършило пълнолетие лице се поставя от законодателя в тежкото положение да трябва да отглежда дете и да трябва да води редица съдебни процеси, за да установява бащинство на евентуално отричащия баща, и да официализира отношенията по отглеждане на детето в нарочен процес по чл. 127 СК, вместо да сключи брак", заключава районният съдия.
И напомня, че на 16 години приключва задължителното образование и непълнолетният може да започне самостоятелно да води живота си, освен това със същата възраст е свързано и настъпването на дееспособността по трудовото право. „Така се оказва, че един непълнолетен, който може да има собствено домакинство, да работи сам и да се издържа, не може да официализира връзката си с човека, с когото живее, като по този начин, доколкото българският закон не предвижда алтернативни форми на официализиране на интимна връзка освен брака, се нарушава и правото на защита на личния живот по чл. 32, ал. 1, изр. първо от Конституцията, което включва и позитивни задължения на държавата", пише съдия Динева-Илиева.
За значението на първото искане на районен съдия до КС
Отправеното запитване има значение, което отива извън конкретния казус и поставя фундаментални въпроси за конституционното правосъдие.
Пред КС на преден план по това производство ще стои въпросът можел ли и длъжен ли е съдът по конкретно дело да приложи пряко Конституцията. Той поставя конституционната юрисдикция пред възможността и предизвикателството да доразвие и разгледа концепцията за прякото приложение на Конституцията с оглед конкретните факти като задължение на съда по конкретното дело. През годините „Лекс" е публикувал съжденията на конституционни съдии по него (интервю с Константин Пенчев, доклад на Красимир Влахов и становище на Атанас Семов можете да си припомните тук, тук и тук).
Следва да се припомни и решението на КС по к.д. № 9/2019 г., с което се прие, че принципът на върховенството на Конституцията се обезпечава както от разпоредби и механизми, предвидени в самата нея, така и от процесуалните закони, прилагани от съдилищата. Ето какво заяви КС: „Законовата разпоредба, чието съответствие с Основния закон е оспорено, се намира в латентно състояние. Нейната конституционосъобразност или се потвърждава с решение на Конституционния съд, или се прогласява несъответствието ѝ с Конституцията, като в последната хипотеза тя става неприложима в съответствие с правилото на чл. 151, ал. 2 от Основния закон. За да се гарантира правната сигурност и върховенството на Конституцията, като се намали възможността на един оспорен закон да поражда правни последици до произнасянето на Конституционния съд, чл. 150, ал. 2 от нея задължава при контрола по конкретен повод, предизвикан от състав на ВКС или ВАС, преди да се внесе въпросът в Конституционния съд, производството по делото да бъде спряно. Това означава, че върховен съд, който счита, че приложима по висящото пред него дело законова норма не съответства на Конституцията, не може да извършва каквито и да е съдопроизводствени действия, докато Конституционният съд не реши въпроса за нейната конституционосъобразност. От своя страна, отделните процесуални закони обезпечават върховенството на Конституцията, като изрично предвиждат спиране на производствата пред всички по степен съдилища, когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон (чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК и в административното съдебно производство). В производството пред държавната администрация по издаването на индивидуални и общи административни актове важи аналогично основание за спиране на производството пред административния орган (чл. 54, ал. 1, т. 4 и чл. 74 АПК). Спирането в този случай е независимо от това кой от оправомощените субекти по чл. 150 от Конституцията е оспорил даден закон пред Конституционния съд, за да упражни той контрол за конституционосъобразност (абстрактен или по конкретен повод). Спирането на административното и съдебното производство е процесуален институт, който е предвиден в случаите, когато се налага да бъде решен преюдициален въпрос. В случаите на спиране на производства (съдебни и административни) при допуснат от Конституционния съд контрол за конституционосъобразност на закон се цели обезпечаване на върховенството на Конституцията, като не се допусне до произнасянето на Съда да бъде приложена разпоредба, която би могла да бъде обявена за несъответна на Основния закон".
В тази връзка вторият въпрос, който предстои да намери решение в практиката на КС, е как се отнася задължението за пряко приложение на Конституцията с възможността да се сезира КС за противоконституционност на закона и каква е разликата в правомощията на съда по делото и КС и силата на решенията им (статия на Анастас Пунев за ефекта от изменението на чл. 150, ал. 2 от Конституцията виж тук).
Предвид конкретния казус, заради който е сезиран КС – с неуредените заварени производства след отмяната на чл. 6, ал. 2,3, и 4 СК, би следвало в производството пред конституционната юрисдикция да се постави и въпросът за конформното тълкуване на атакуваната от районния съдия разпоредба. И дали една разпоредба може да е противоконституционна при определени факти, но извън това да съответства на Конституцията и да се прилага във всички останали хипотези. Както и как да действа съдът, ако стигне до такъв извод – дали да дава конформното тълкуване само в мотивите си или следва да го направи в диспозитива на акта си.
Пример за решение на КС, в което той даде критерии и принципи, от които да се ръководят съдилищата при прилагането на конкретни законови разпоредби, които отказа да „отмени" (в случая става дума за такива от Семейния кодекс), е това по к.д.№ 3 от 2022 г. (виж тук). Комплицираността на въпроса с конформното тълкуване пък ясно се вижда в особеното мнение на Красимир Влахов по същото дело.