Само в рамките на месец март тази година, две зелени неправителствени организации и двама екоактивисти са завели осем дела във Върховния административен съд срещу процедурите по довършване на АМ Струма през Кресненското дефиле. Жалбите са с мотиви, че новият път ще наруши местообитанията на земноводни и влечуги. Това се случва на фона на черната статистика, според която само в периода 2008 - 2022 година в Кресненското дефиле при катастрофи са загина 71 човека, а тежко ранените са 386. Мрачната реалност за войната по пътищата на България е жестока. Само в периода 2008 - 2022 година в 100 783 тежки катастрофи са загинали 9016 човека, а ранените са 115 446 българи, включително и много деца. Според данни на Евростат, Националния статистически институт и Министерството на вътрешните работи, България е начело на черната статистика за загиналите от автомобилни катастрофи в Европейския съюз с 8.6 жертви на 100 000 жители. От 20 000 километра основни пътища в страната, 19 154 км са с насрещно движение, а магистрали са само 846 км – това са едва 4.2%. България се нарежда на последно място в Европейския съюз по километри магистрали на глава от населението, както и на квадратен километър. Интересна е пряката връзка между инфраструктурата и пътната безопасност - два от найкритичните участъци, с десетки жертви годишно, бяха реновирани и жертвите спаднаха до нула.
Пример за това са пътят Бургас – Созопол и Пловдив – Асеновград, където се разшири пътният участък и се разделиха насрещно движещите се потоци. От „Българска асоциация на пострадалите при катастрофи“ www.bazk.org смятаме, че е крайно време животът и здравето на българите да бъдат поставени на първо място и сънародници ни да имат възможността да се движат по безопасни, нови и европейски пътища. Кресненското дефиле е най-явният пример, че липсата на модерна и безопасна инфраструктура убива. 15-километровата отсечка се е превърнала в най-смъртоносната в България, а всяка година по нея се появяват по две-три нови надгробни плочи. Единственият начин да се сложи край на това е българските власти да отстоят държавния и обществен интерес и строителството на последните 15 километра от магистралата да започне в най-кратки срокове. Магистралата от София до Кулата трябваше да е готова още през 2004г. за Олимпийските игри в Атина. За пример през, това време в Сърбия, която не е член на ЕС, български пътностроителни фирми изградиха изключително сложната магистрала Калотина - Ниш. Положителен пример от нашия регион е гръцката Виа Егнатия Одос. Над 670 км, 76 тунела и 1650 моста свързват гръцко - турската граница с Игуменица на Йонийско море.
Броят на жертвите е минимален, въпреки че автомагистралата е в експлоатация от 2009г. Основните причините за 20-годинишното забавяне довършването на АМ Струма са тежките национални и европейски административни процедури.
Друга сериозна пречка е злоупотребата с правата от страна на зелени неправителствени организации. Абсолютно безотговорно и необяснимо е, защо неправителствени организации искат да провалят изграждането на АМ Струма през място, където 71 човека са загубили живота си, а стотици са ранени, завеждайки умишлено поредица от дела. Тази практика на част от еколозите продължава вече над 20 години. По същия сценарий са обжалвани и други инфраструктурни проекти като тунела под връх Шипка и Петрохан. От „Българска асоциация на пострадалите при катастрофи“ която се бори за намаляване на жертвите по пътищата, смятаме, че гражданите, транспортният сектор и пътуващите нямат повече търпението да чакат още 10 или 20 години, за да се довършат едни само 15 км магистрала през Кресненското дефиле.
Нейното толкова дълго забавяне ще доведе до още много жертви - български и европейски граждани. Ние настояваме за незабавна промяна в законодателството в посока облекчаване на бюрократичната тежест при изграждането на магистрали у нас. Прекратяване възможността за нескончаеми обжалвания от страна на недобросъвестни НПО и лица, за да няма допълнително утежняване и на без това тежките и бавни процедури. Война по пътищата трябва да спре, за да не загиват безсмислено хора.