Разширяването на Шенгенското пространство е един от приоритетите на чешкото председателство на Съвета от юли 2022 г. Още през май Комисията призова Съвета да „вземе решения относно официалното присъединяването на Хърватия, Румъния и България“. Към момента нямаше възражения от Австрия. Ветото беше обявено малко преди официалното одобрение на политическо ниво, първоначално за всички, а след това само за Румъния и България. Многократните доклади на Комисията потвърждават, че и трите страни отговарят на изискванията за присъединяване, както е установено и от експертни мисии на място; положителни бяха и становищата на Европейския парламент .
Въпреки това канцлерът на Австрия смята, че може да признае „източнобалкански маршрут“ и да обяви Шенгенската система за неработеща. В последния доклад на Frontex това изобщо не се споменава, но се споменава, че западнобалканският маршрут все още е най-активният миграционен път към ЕС.
Сред пристигащите в момента хора, търсещи закрила, има мнозина, които вече са получили убежище в Гърция и сега се насочват към северния ЕС. Те са принудени да направят това от гръцките промени в закона, които намаляват предоставянето на жилища и храна за тези, които имат право на убежище, което води до екзистенциални затруднения и е в явно противоречие с директивата на ЕС за предоставяне на убежище.
Досега ЕС приемаше тези нарушения на основните права тихомълком и без санкции с епизодични продължавания на пътуванията. Ако искаме да предотвратим това, правилният адрес би бил не Румъния и България, а страната, която отдавна е част от Шенгенското пространство, а именно Гърция.
Търсеките закрила, които са били в Западните Балкани от месеци при добре известните лоши условия и които са били блокирани поради ограниченията за пътуване, свързани с Covid, сега се насочват към Запад. Често опитите за преминаване на границата се правят няколко пъти, което води до голям брой задържания, тъй като не се броят хората, а броя на опитите за преминаване.
Критики срещу Унгария няма
Безвизовото влизане на индийски граждани, например, в Сърбия ще продължи. Твърде съмнително изжлежда, те да правят значителна обиколка през България, за да стигнат до ЕС. За мнозина пътят води от Сърбия направо към Унгария, а там, както е известно, с размах до Австрия. За разлика от България и Румъния, обаче, Унгария досега не е критикувана публично от австрийското правителство, дори напротив.
Бежанският въпрос е по-скоро инсцениран като „шенгенски проблем“, който само допълнително подкопава европейската тъкан, като показва още веднъж, че доказателствата и легитимните права нямат стойност пред временните вътрешнополитически интереси.
И тази солидарност е едностранна. Като, например, когато Румъния се справи превъзходно с бежанската ситуация на украинската граница с почти 2,8 милиона пристигнали; когато специални влакове със спешно необходим медицински персонал бяха изпратени в Австрия в началото на корона пандемията; или когато България и Румъния лобираха за укрепване на източния фланг срещу руската заплаха. Европейската идея може да се съживи само ако може да се очаква солидарност от всички членове на Европейския съюз, включително и Австрия.