Българската етническа група обхваща 84.6% от населението на България, или 5 118 494 души. Делът им намалява с 0.2 процентни пункта за 10 години. Турците са 508 378 (8.4% от населението), с 0.4% по-малко, отколкото през 2011 година. Като роми са се самоопределили 4.4%, или 266 720 души в страната. Това показват резултатите от националното преброяване през 2021 година за етнокултурните характеристики, представени днес от Националния статистически институт (НСИ) на семинар в к.к. "Боровец". Те са актуални към 7 септември 2021 година.
И при трите основни етноса в България има намаление в абсолютния брой на населението, което следва тенденциите в демографските процеси у нас. Въпросите за етнокултурните характеристики бяха доброволни, както през последните три преброявания, и данните са изчислени само на база отговорилите на тези въпроси хора. Като други етнически групи са се самоопределили 79 006 души, или 1.6% от населението. Не могат да се самоопределят 15 746 души (0.3%). Отговор "Не желая да отговоря" са дали 63 767 (1.0% от отговорилите) души. Доброволността и личното самоопределение коментира зам.-председателят на НСИ Диана Янчева.
"Никой не може да задължи никого да се самоопредели. Дали сме възможност хората да кажат, че не желаят или че не могат да се самоопределят", каза тя. По отношение на самоопределянето коментира, че дори и преброител да вижда едно, ако преброяваният каже друго, той е длъжен да впише казаното, а не друго:
"Ти можеш да виждаш едно, ти го виждаш, че е българин, но той казва: "Не, аз съм марсианец". Ти си длъжен да запишеш това, което е отговорено. Имаме и зевзеци, не можем да им се сърдим. Има някои, които се чувстат и като табуретки, няма какво да се лъжем, има и такива отговори. Важното е, че са малко и не могат да повлияят на тенденциите и основната структура, която се очертава след обработката на данните".
Най-големият дял самоопределили се като българи е отчетен през 1975 г. Тогава 90.9% са се самоопределили така. Най-многобройно турско население е отчетено през 1900 година: 14.2%. При ромите годината на преброяване с най-висок процент е 2011 г. - 9.4 на сто. Янчева коментира и въпроса защо при преброяване миналия септември данните се обявяват сега. Докато преброяването отне месец, обработката на данните коства около година, защото има технологично време, за да бъдат въведени анкетните карти, които след това е необходимо да се валидират и редактират там, където е необходимо заради несъвместими неща.
Има и непреброени хора, повечето от които са били добавени към общата съвкупност на база данни от административните регистри. „Не е механичен процес, за всеки се процедира поединично и в основата стои изискването това лице да се срещне минимум в два държавни регистъра, за да бъде прибавено към населението, което живее в България“, увери зам.-председателят на НСИ.
Има хора, които са открити само в един регистър. Тях сме ги оставили настрана, каза Янчева, но допълни, че те са много малко: „1000-2000 души не могат да обърнат колата по отношение на очерталите се тенденции“.
Градове vs. села
В началото на миналия век в градовете са живели 18.2% от българите, 16.1% от турците и 20.5% от ромите. С течение на времето българското население се е урбанизирало значително повече в сравнение с ромите и турците. Към 7 септември 2021 г. в градовете живеят 77.5% от българския, 38.4% от турския и 51.0% от ромския етнос. Процесът на урбанизация в най-малка степен засяга турската етническа група, преобладаващата част от която през целия период от 1900 г. до 2021 г. продължава да живее в селата.
Разпределение на етносите по области
Българската етническа общност преобладава във всички области без Кърджали и Разград. В област Кърджали населението от българския етнос е 29.0%, а в област Разград – 39.7%.