Десноцентристката партия ГЕРБ, водена от бившия премиер Бойко Борисов, побеждава на предсрочните парламентарни избори в България. Въпреки това съставянето на ново и стабилно правителство изглежда като труден за нареждане пъзел, отбелязват вестниците в Германия. Като основен проблем се явяват трудните коалиции между партиите, които влизат в парламента, предаде БТА.
Българските граждани бяха призовани да дадат своя глас за четвърти път за последните 18 месеца, пише в. "Франкфуртер алгемайне цайтунг" (ФАЦ) и изтъква главната според него причина за разпадането на последното правителство – проблема с влизането на Република Северна Македония в ЕС. Според изданието изборите са свързани и с въпроса дали страната ни "се отдалечава от Запада и се приближава към Путин". Ако това е така, партията, която печели изборите, би била "Газпром" и макар името ѝ да не фигурира в бюлетината, тя иска да има приближени в управлението на България. Твърдението, разбира се, се счита за преувеличено, предвид факта, че България няма амбиции да напуска НАТО и ЕС. Но заради историческите и езиковите връзки с Русия е спорно доколко България трябва да се отдалечи от Москва, смята ФАЦ.
Според вестника бившият премиер Кирил Петков се отличава като единствения, който отделя България от влиянието на Русия. Вестникът припомня как неговото правителство обяви 70 руски дипломати за персона нон грата. Експерти предвиждат нови избори в началото на 2023 г. предвид трудното и дори нереалистичното сътрудничество между партиите, които влизат в парламента.
Директорът на българския офис на Фондация "Конрад Аденауер" – Торстен Гайслер – не изключва възможността България да поеме и по пътя към президентска република и споменава за референдума по този въпрос, за който от "Има такъв народ" настояват. Анализатори във фондацията говорят за превръщането на президента в център на властта.
Най-голямото германско национално издание – "Зюддойче цайтунг" – също е скептично що се отнася до перспективата за формиране на стабилно управление. Като причини се посочват упреците и обвиненията между различните партии, които изключват евентуално сътрудничество в най-бедната страна в ЕС. Бившият министър-председател Кирил Петков заяви, че "сега ГЕРБ има отговорността да формира коалиция и да управлява страната". Коментират се също ниската избирателна активност и повторното влизане на проруската и националистическа партия "Възраждане" – този път с 11% от гласовете.
"Зюддойче цайтунг" припомня и кампаниите на двете водещи партии – ГЕРБ и "Продължаваме промяната". Фокусът на първата падаше върху борбата с инфлацията и курса на България към еврото, докато партията, водена от Кирил Петков, се концентрираше върху намаляването на корупцията. Все пак енергийната криза и последиците от войната между Русия и Украйна се оказаха водещи при избора на българските граждани, обобщава немското издание.
"Велт" припомня, че правителството на Бойко Борисов бе свалено през април 2021 г. най-вече заради упреците в корупция, а по-късно с вот на недоверие приключи и управлението на Кирил Петков. Според него обаче вината за свалянето му от власт се крие в Москва.
Вестник "Велт" пише още, че проблемите на гражданите се изразяват във високите цени и тежките последици, които донесе войната в Украйна.
Вестник "Тагесшпигел" също отбелязва, че изборите са били доминирани от проблемите с войната и доставките на газ. Вестникът прави сравнение между Бойко Борисов и опонента му Кирил Петков. Лидерът на ГЕРБ опитва да запази добрите си отношения както с Европейския съюз, така и с Русия и Турция, докато водачът на "Продължаваме промяната" изразява ясни проатлантически идеи и възгледи, пише "Тагесшпигел".