Анализи От мрежата

Антикорупционният фонд: Корупцията по високите етажи остава скрита

  19.07.2022 17:11  
Антикорупционният фонд: Корупцията по високите етажи остава скрита

Корупцията по високите етажи на властта остава скрита, а виновни лица няма. Това е един от основните изводи в доклада на неправителствената организация "Антикорупционен фонд", който анализира 49 ключови разследвания на прокуратурата и практиката на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ).

"Очевидно водените наказателни производства не отразяват същинското състояние на корумпираност на публичния сектор на високо ниво. Ако се съди по тях се оказва, че виновни в извършването на корупционни престъпления сред най-високопоставените длъжностни лица просто няма," констатират авторите на доклада Андрей Янкулов, който е бивш прокурор и адвокат Александър Кашъмов.

Изводите от доклада показват:

- през 2021 година няма нито едно образувано и развило се разследване за
корупционно престъпление, насочено срещу високопоставено длъжностно лице.
- През последните четири- от 2018-та до 2021-та включително не е постигнат нито един краен осъдителен съдебен акт
- през 2021 г. е влязла в сила само една нова присъда по обвинение за корупция по казус от висок обществен интерес и тя е била оправдателна.

- Съотношението на влезлите в сила осъдителни към оправдателни присъди по случаи, отнасящи се до високите етажи на властта, е три осъдителни към 14 оправдателни. Внесените от прокуратурата обвинения имат само 18 % успеваемост.

"В областта на наказателноправния аспект на борбата с корупцията по високите
етажи на властта годината може да бъде характеризирана без никакво съмнение
като нулева" коментира Андрей Янкулов, автор на частта на доклада "Наказателно
преследване на корупция по високите етажи на властта."

"Негативните изводи за българската съдебна система се повтарят от години и вече говорят за хроничност на проблема, а не за някакво временно състояние с "практически предизвикателства в прилагането на върховенството на закона," обобщава разследващият журналист и съосновател на АКФ Николай Стайков в увода на доклада.

В анализа са дадени емблематични примери от последната година:

Едно от най-големите разследвания срещу високопоставени длъжностни лица - това за проекта "АЕЦ Белене" се е запътил към безславен финал, смятат от организацията. Срещу двама от обвиняемите министри делото е вече прекратено, а скоро ще бъде прекратено спрямо всички заради изтекла абсолютна давност за наказателно преследване.

Няма никакво последвало българско институционално действие вече година след
наложените през юни 2021 година санкции на американския Държавен департамент по глобалния закон "Магнитски" на бизнесмена Васил Божков, политика и бизнесмен Делян Пеевски и заместник-председателя на Бюрото за контрол върху специалните разузнавателни средства Илко Желязков.

Докладът включва и анализ на работата на антикорупционната комисия, която до първи март беше оглавявана от бившия главен прокурор Сотир Цацаров. Той си подаде оставката, но и досега няма избран негов заместник. Предложението на управляващите от "Продължаваме промяната" е за вътрешния министър Бойко Рашков. Темата стана водеща и в преговорите с получилите третия мандат БСП.

Според анализа през изминалата година работата на антикорупционната комисия е показала, че все повече се засилват съмненията, че тя проявява супер активност в сегмента на дребните риби.

Комисията публикува информация за преписки и открити данни за престъпления, без да се докладва подадените към прокуратурата преписки, образуваните по тях досъдебни производства и внесените обвинения.

"Една изключително малка част от инициираните от КПКОНПИ производства за отнемане на незаконно придобито имущество са отворени за публичен достъп, поради което е налице сериозен проблем с прозрачността на тази част от работата на Комисията. Анализът на публикуваните производства обаче показва, че съвсем малка част от производствата по отнемане на незаконно придобито имущество са обвързани с корупционни престъпления", показва анализа.

През 2021 година са приети 104 решения, от които 22 за установяване на конфликт на интереси и 82, с които конфликт не се установява. Преобладаващият брой от разгледаните случаи - 78 на брой, е за лица, които заемат публична длъжност на местно ниво, а останалите 26 - е относно лица, които заемат публична длъжност на централно ниво./ dnevnik.bg