Законите в България, които уреждат подслушването и следенето, не са качествени и не могат да гарантират, че намесата в личния живот на гражданите отговаря на критериите в едно демократично общество.
Тази констатация прави Европейският съд по правата на човека в свое решение не само за законодателството у нас, но и за практиките за използване на специални разузнавателни средства (СРС), съобщи "Лекс". Решението е наситено с примери за скандали и злоупотреби със СРС от последните 10 г. А след като е направил преглед на Закона за СРС и на Закона за електронните съобщения, съдът в Страсбург стига до унищожителното за страната ни заключение, че "законите, уреждащи тайното наблюдение в България, прилагани на практика, все още не отговарят на минималните гаранции срещу произвол и злоупотреба".
Делото пред ЕСПЧ заведоха двама адвокати – Михаил Екимджиев (заедно с Асоциацията за европейска интеграция и права на човека) и Александър Кашъмов (Програма достъп до информация). Това е вторият път, в който Екимджиев се обръща към съда в Страсбург заради злоупотребите с подслушването и следенето у нас. През 2007 г. по негова жалба ЕСПЧ констатира сериозни проблеми при съхранението на данните, събрани със СРС, както и липсата на механизъм човек да установи дали е бил незаконно подслушван или следен. Именно заради това първо решение след дълги перипетии бе създадено Бюрото за контрол на СРС.
Сега Екимджиев и Кашъмов поискаха от съда да направи преглед на целия процес – от нормативната му уредба, през исканията за използване на СРС, разрешенията на съдилищата до проверката на Бюрото за контрол на СРС и възможността за търсене на обезщетение в случаите на незаконно подслушване.
Ето какво гласи днешният извод на съда в Страсбург:
"Макар и значително подобрени, след като бяха разгледани от Съда по искане на Асоциацията за европейска интеграция и права на човека и Екимджиев, законите, уреждащи тайното наблюдение в България, прилагани на практика, все още не отговарят на минималните гаранции срещу произвол и злоупотреба, изисквана съгласно чл. 8 от Конвенцията в следните отношения:
а) вътрешните правила, уреждащи съхранението и унищожаването на материали, получени чрез СРС, не са достъпни за обществеността;
б) терминът „обекти“ в чл. 12, ал. 1 от Закона от 1997 г. не е дефиниран по начин, който да гарантира, че не може да служи като основа за безразборно използване на СРС. (Тук съдът в Страсбург припомня случая с осъдената бивша председателка на Софийския градски съд Владимира Янева, която разреши използване на СРС спрямо информационна система на МВР. Янева не беше осъдена заради това, а заради нахвърляща разрешената от закона продължителност на разрешенията за СРС. Според ЕСПЧ примерът е показателен, че българските съдилища тълкуват твърде широко понятието „обект на СРС“.);
в) прекомерната продължителност на първоначалното разрешение за наблюдение от съображения за национална сигурност – 2 г., значително отслабва съдебния контрол, на който е подложено такова наблюдение;
г) процедурата за даване на разрешение за използване на СРС, както действа на практика, не е в състояние да гарантира, че се прибягва до наблюдение само когато е „необходимо в едно демократично общество“;
д) съществуват редица пропуски в законовите разпоредби, уреждащи съхраняването, достъпа, проверката, използването, съобщаването и унищожаването на данни от наблюдение;
е) системата за надзор, както е организирана в момента, не отговаря на изискванията за достатъчна независимост, компетентност и правомощия;
ж) условията за уведомяване на гражданите, че спрямо тях са използвани СРС, са твърде тесни
з) специалното средство за защита – искът по чл. 2, ал. 1, т. 7 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, на практика не може да се приложи във всички възможни сценарии, не гарантира проверка на обосновката на всеки случай на употреба на СРС, не е отворен за юридически лица и е ограничен по отношение на обезвредата.
Тези недостатъци в правния режим изглежда са оказали действително въздействие върху функционирането на системата за тайно наблюдение в България.
Повтарящите се скандали, свързани с тайното наблюдение, предполагат съществуването на злоупотреби, които изглежда поне частично се дължат на неадекватните правни гаранции."