Реакция

Николай и Евгения Баневи осъдиха България в Европейския съд

  12.10.2021 14:21  
Николай и Евгения Баневи осъдиха България в Европейския съд

Николай и Евгения Баневи осъдиха България в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Той постанови да им бъде платено обезщетение от близо 20 000 евро.

Съдът в Страсбург прие, че при задържането им е нарушен чл. 5, §3 от ЕКПЧ, а освен това е нарушена и презумпцията за невиновност с коментари на Иван Гешев (тогава шеф на спецпрокуратурата) и наблюдаващия прокурор по делото Мария Дойчева. ЕСПЧ установи и прекрачване на границата на подозрението в престъпление при едно от произнасянията на Специализирания наказателен съд (СНС) по задържането им.

Продължителният арест

Николай и Евгения Баневи бяха арестувани в Ница на 26 октомври 2018 г., преди да се качат на самолета за България. Те са били там с трите си малолетни деца и имали резервиран полет към София от предния месец, но междувременно прокуратурата им повдигна обвинения и издаде Европейска заповед за арест (ЕЗА), с която те бяха обявени за издирване и задържане, разкри lex.bg.

От жалбата им до съда в Страсбург става ясно, че ЕЗА е издадена на 23 октомври 2018 г., три дни преди да се приберат, а още на следващия ден полицай се е свързал с Банев по телефона, който го информирал, че е в чужбина и със съпругата си ще се върнат в България на 26 октомври. След това Банев говорил с адвоката си, който се обадил на следовател, с когото уточнили, че на 29 октомври в 11 ч. двамата съпрузи ще се явят на разпит в Специализираната прокуратура. След завръщането си в София пък планирали празнуване на рождения ден на Евгения Банева на 28 октомври, за който предварително били поканили десетки гости и дори в багажа им на самолета имало много празнични предмети. Защитата на Баневи определя като „логически и правен абсурд“ становището на правителството пред ЕСПЧ, че издирването е било наложително, „тъй като от два месеца жалбоподателите били в чужбина“. Полицаят, който е изготвил докладната записка след разговора си с Банев, е информирал прокуратурата, че както „и в предишни случаи“ Баневи са призовани по телефона за разпита им на 29 октомври и са потвърдили явяването си.

Те обаче са били арестувани от френските власти пред трите им малолетни деца, които останали да плачат на летището, се казва в жалбата им.

Според защитата издаването на ЕЗА е било злоумишлено след излишно повдигнато задочно обвинение и постановление за задържане за 72 часа, а по този начин е бил постигнат публичен арест, който е станал водеща новина в България. Банев остана в ареста две години и седем месеца (повече виж тук), а съпругата му беше освободена през 2019 г. заради наложително оперативно лечение.

Съдът в Страсбург отбелязва, че Банев е под домашен арест от 19 май 2021 г. и тази мярка продължава и до днес. Следователно задържането му продължава почти 2 години и 9 месеца.

„Тази продължителност на задържането е тревожна“, заявява ЕСПЧ и подчертава, че българските власти е трябвало да дадат особено силни аргументи, за да задържат Банев за толкова дълъг период.

Освен това съдът в Страсбург заявява, че след 2 декември 2020 г. националните съдилища не са стъпили на достатъчни относими основания за продължаването на задържането на Банев. И пише в решението си: „Дори и да има достатъчно елементи, за да се обоснове разумно подозрение, че жалбоподателят е извършил престъпленията, в които той е обвинен, Съдът счита, че мотивите, дадени от съдилищата за вземане на решение за задържане на жалбоподателя след 2 декември 2020 г., не са „уместни и достатъчни“ по отношение на член 5, параграф 3. Съответно е налице нарушение на тази разпоредба на Конвенцията“.

Коментарите на прокуратурата и съда и презумпцията за невиновност

В жалбата на Банев е обърнато особено внимание на кадрите, заснети и излъчени от МВР при претърсването и изземването от дома му, както и коментарът за тях, направен от тогавашния зам.-главен прокурор и шеф на Специализираната прокуратура (СП) Иван Гешев. На 28 октомври 2018 г. МВР разпространи снимки на луксозния интериор от дома на Баневи, множество лични вещи и бижута, а зам.-главният прокурор каза тогава, че „тези неща са парите на работниците“ от предприятията, които Баневи са приватизирали и „обезкостили“.

Защитата твърди пред ЕСПЧ, че сами по себе си кадрите не са позорящи, а злепоставящ е коментарът на Гешев.

„Очевидно единствената нелегитимна и леко перверзна цел на репортажа е да бъде показан луксозният бит на жалбоподателите. Макар че заснетите от МВР кадри от дома на жалбоподателите са незаконни и нарушават неприкосновеността на жилището им, решаващ за тежестта на нарушението на чл. 8 в случая е коментарът на прокурор Иван Гешев. Именно той внушава престъпния произход на заснетия лукс, руинирайки личното достойнство и публичния образ на жалбоподателите“, се посочва в жалбата до съда.

Съдът в Страсбург коментира изказване на Гешев и на наблюдаващия прокурор по делото Мария Дойчева на пресконференция на 28 октомври 2018 г. И заявява: „Вярно е, че двамата прокурори са говорили за въпросното разследване и са дали подробности за предприетите мерки, обвиненията срещу жалбоподателите и въздействието на тяхната дейност върху дружеството. Съдът счита обаче, че думите на двамата прокурори надхвърлят простото предаване на информация за наказателното разследване. По-специално, много леко нюансираният начин, по който те описват версиите, по които са работили следователите, използването на изрази като „престъпна приватизация“, „източване“ или „обезкостяване“ за описване на събитията, довели до прекратяването на дейностите на въпросните предприятия и техните много категорични изводи относно фактите, които са предмет на въпросното разследване, предават идеята, че двамата жалбоподатели са извършители на престъпленията, в които са обвинени от прокуратурата. Тези коментари, взети като цяло, следователно подкопават презумпцията на невинността на жалбоподателите“.

Освен това ЕСПЧ установява нарушение на презумпцията за невиновност и в мотивите в определението на Специализирания наказателен съд, с което той се произнася по мярката им за неотклонение на 7 декември 2018 г. В решението на съда в Страсбург се цитира част от определението: „… От съвкупната преценка на показанията на сочените свидетели и протоколите от извършените други действия по разследване, макар и по косвен път, по несъмнен и безпротиворечив начин се установява, от една страна съпричастността на всяко едно от обвиняемите лица към осъществяването на възведените по-горе деяния и по членуването им в престъпната група, а от друга конкретна съпричастност на обв. Николай Банев към инкриминираното деяние по ръководството на същата. Безспорно освен обв. Николай Банев, в общата дейност по осъществяване на деянията с посочените действия, неименуемо е бил подпомаган от обв. Евгения Банева и…“.

След това СНС заключава, че съществува реална опасност от извършване на друго престъпление и излага следните мотиви: „Същото се извежда от обстоятелството, че извършеното от обвиняемите лица деяние при условията на взаимодействие и усложнена престъпна дейност, съчетано с установяването на съответна и конкретна съпричастност на всяко лице във възведеното деяние, води до недвусмислен извод, че инкриминираните действия се отличават със завишена степен на обществена опасност, както на деянието, така и на дейците и със същото се засягат значими обществени отношения“.

Съдът в Страсбург заявява, че тези мотиви „надхвърлят простото описание на състояние на подозрение“. „Те представляват декларация за тяхната виновност преди каквото и да е решение по същество по наказателния процес срещу тях“, пише ЕСПЧ в решението си. И напомня, че има фундаментална разлика между подозрението в извършване на престъпление и изявление, че съответното лице е извършило престъпление при липса на окончателна присъда.