„При 4,6% БВП приходите към държавния бюджет се качват над 10%. Това е стряскащото в бюджета за 2021 година. Как може приходите да се качват двойно от прираста на икономиката? И парите от Европа не могат да покрият тази разлика. Неясно бюджетът покачва приходите към държавата, без да знаем откъде ще дойдат те“. Това коментира пред БНР икономистът Кирил Петков от Центъра за икономически стратегии и конкурентоспособност.
По думите му в разходната част има покачване с 9%, което е над икономическия прираст.
„Въпреки тези 10% покачване на приходната част остава дупка от 4,9 млрд. лева, които ще бъдат дефицит, който ще трябва да финансираме вероятно със заем. Вижда се, че тук има решаване на задача отзад напред – при повишени разходи от 9% и голямата дупка от 4,9 млрд. лева колко трябва да са приходите, за да не е по-голяма от 4,9 млрд. Затова този нереалистичен приход е заложен, за да не изглежда, че дупката ще бъде минус 7-8 млрд. лева, което е много рисково за малка държава като България“.
Петков допълни:
„Получава се и странно наливане при държавните служители, като се взима част от парите на малките компании и хората с най-ниска работна заплата. Едновременно с това се отваря дупка от 7 млрд. лева“.
Според икономиста в бюджета има изборни елементи като 50 лева към пенсиите до март, а пандемичните мерки са сравнително неголеми.
„Големите разходи са към държавните служители не към ваксини или към здравеопазването. Липсват стратегии за реформи. За реформи няма подходящо време. Вместо да отваряме дупка от 7-8 млрд. лева, да помислим в кои сектори може да се направи реформа... Трябва да спрем да разчитаме на приходи от заеми и евросубсиди, а да използваме тези евросубсидии, за да направим икономиката си конкурентноспособна на световните пазари“.